#2 в национален конкурс "Книгата, която ме вдъхновява"

Човек без вяра е като пътник без посока. 

(надпис на старо гробище)

В късната пролет на 2013 г. Ивинела Самуилова, авторката на бестселъра „Животът може да е чудо”, поема по поклонническия път към Сантяго де Компостела в Испания. „Богословката с талантливо перо”, както я наричат, извървя пеша 320 км по маршрута, известен като "Камино" и стигна до Finis Terrae – мястото, смятано в древността за края на света. Писателката признава, че е тръгнала на Камино заради Ади – необикновената и забавна героиня от романите й, покорила сърцата на хиляди читатели.
През „Животът може да е чудо” до „Жената, която търсеше любовта”, Ади измина дълъг път (през много смях и малко сълзи) и стигна до удивителни открития за живота и любовта. През цялото време тя бе много смела в това да бъде много искрена, да бърка дълбоко в душата си и да вади на показ това, което понякога предпочитаме да скрием от себе си.

В „Къде отиваш, пътнико?” Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч.

Открила, че както в любовта, така и в живота човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.
Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец, малко след като в ръцете на Алексей, нейният необикновен приятел-психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите. 

И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път към Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си. 

Ади тръгва към края на света последвала един копнеж в сърцето си, който всички понякога усещаме, но често насила заглушаваме. Копнеж, който въпреки зейналата в земята дупка на собствения ни гроб, ни кара да вдигаме очи към небето, да ставаме сутрин, да искаме да бъдем по-добри хора, да раздаваме любов, да правим най-доброто, на което сме способни и да продължаваме чудото на живота, създавайки живот.

Копнежът в душата ти е Моят глас.

Не търси чужди следи.

Щом тръгнеш, Пътят ще се появи.

Следвай въздишките на сърцето си.

Това е първото стихче от една малка книжка със заглавие „Къде отиваш, пътнико?”, която Ади получава в началото на Пътя. И този глас ще я съпътства през дните на нейното пътешествие, в срещите й с различни хора и ситуации, потвърждавайки собствените й открития. Че човешката ни задача е да осъществим истинското си величие, като последваме този глас - копнеж по Бога. Че дори да извървим всички пътища, ако не разпознаваме Бог в себе си, света и ближните, не сме стигнали доникъде. Че пресечната точка на "двата свята" е във всеки един момент от живота ни и всяка човешка крачка е възможност за среща с Бог. За да отрием накрая, че всъщност никой не тръгва да търси Бога, ако вече не Го е намерил в сърцето си и че всеки път, когато човек избере любовта, срещата се е състояла. 

„Къде отиваш, пътнико?” е големият въпрос на земното ни битие. Изборът на съществуването ни. Да бъдем пътник - пилигрим на живота и радостта, тръгнал към Бог и вечността или „пътник” - отчаян смъртник, поел към небитието. Човек, който се влачи през живота си като жив труп или такъв, който живее с радостното удивление на възкръснал мъртвец.

„Има нещо ново под слънцето! Възкресението е новината за света!” – възкликва Ади.

„Не е случайно, че завърших тази книга на Великден. Възкресението като личен факт означава да съживиш сърцето си. А да съживиш сърцето си означава да можеш да обичаш”, добавя Ивинела Самуилова.

А в радостния трепет на душата, след като е затворил последната страница, читателят открива, че Пътят, който го е отвел до края на света, го е върнал у дома обновен. И осъзнал, че вървим напред само тогава, когато се завръщаме към сърцето. Мястото, където обитава Бог.

Откъс от книгата може да прочетете ТУК

Може да поръчате книгата с 20% отстъпка от ИК "Хермес" ТУК

Натиснете ТУК, за да прочетете пътеписа на Ивинела Самуилова за Камино, публикуван във в-к "24 часа" на 20. 07. 2013 г. 


За авторката

Ивинела Самуилова е автор на романите „Животът може да е чудо”, „Ако животът не е чудо” и „Жената, която търсеше любовта”. И трите книги бързо се наредиха сред най-търсените заглавия на българския книжен пазар. По думите на читатели, книгите на Ивинела Самуилова са „завладяващи и провокиращи”,”жизнени, пробуждащи и мотивиращи”, „не робуват на клишета”, „действат като терапия”, „променят отношението към живота”, „зареждат, учат и вдъхновяват”.

Ивинела Самуилова е родена през 1971 г. в гр. Севлиево. Завършва езикова гимназия в град Враца с испански и английски език, а след това – магистратура по богословие във Великотърновския университет. Има и редица допълнителни квалификации и обучения, сред които журналистика и психология.
Ивинела е и учредител на фондация “Кларитас”. Една от основните дейности на организацията е свързана със съхраняване и популяризиране на българския музикален фолклор. 

Творческите търсения на Ивинела Самуилова са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните.